„Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен.“ Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето. Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от търговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджийки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да се изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо? Започва ту изпълненото с насилие, ту смехотворно, ту трагично безвъзвратно пътешествие на Саад. Между приключения и перипетии и отмервано от разговорите с един нежен и незабравим баща, този роман разказва за изхода (тук е в библейския смисъл) на един от онези милиони хора, които днес търсят място по земята: нелегален бежанец. Откровена и както е в стила на Шмит — човечна, книгата като че ли е поредното оглеждане на западния свят и сблъскване със собствения истински облик на фона на чуждото страдание… Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. В Лион, Франция. Учи музика, литература и философия. Първата му пиеса Нощта на семейство Валон (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата „Молиер“. Пиесите му се играят в повече от 40 страни по света. Някои от творбите му са пренесени и в киното. От 1997 г. Шмит започва да пише и романи. През юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 г. получава и Голямата награда на читателките на сп. Elle, а през 2010 г. — „Гонкур“ за новели. Освен със спектаклите по негови произведения, в България Шмит е популярен благодарение изданията на Леге Артис: Евангелие според Пилат, Моят живот с Моцарт, тетралогията „Кръговрат на незримото“, включваща: Оскар и розовата дама / Господин Ибрахим и цветята на Корана / Миларепа / Синът на Ной, сборниците с разкази Одет Тулмонд и други истории и Мечтателката от Остенде. Разбира се, сънищата имат смисъл. Те не ни казват какво ще се случи, а какво се случва. Те не ни показват бъдещето, а настоящето с точност, каквато никоя мисъл не притежава. Сънищата те предупреждават за онова, което си, особено след ден, който те е мачкал, млял, разкъсал на парчета, принудил да спазваш правила или задължения. Животът наяве ни погребва, защото ни разпилява и ни социализира, единствен сънят събужда това, което наистина сме. Някои любовни истории дължат красотата си на своята ефимерност, поиска ли човек повече от тях, те започват да се мъчат, да гримасничат и да погрозняват. Като дивите коне, които тичат бързо, но за кратко, те блестят в свободен бяг, но се задъхват, сложиш ли им товар. Миналото не е страна, която човек лесно оставя зад гърба си. Човечността или е по силите на света, или не съществува. Истинският хуманист не признава границите