Ако любовта беше болест, щеше ли да искаш да се излекуваш? Представете си свят, в който любовта е обявена за заразна болест, а учените са открили лечение за нея. Когато станат на 18 години, всички граждани се подлагат на медицинска процедура, за да не се разболяват от делириум. Онези, които се съпротивляват, са пращани в затвора или са убивани. Резултатът – послушно, конформистко общество и държава с неограничена власт. Животът на 17-годишната Лена е „нормален” и планиран – тя ще завърши училище, ще се подложи на процедурата, ще влезе в колеж, ще се омъжи за мъж, който правителството е избрало за нея след щателна оценка, и ще бъде „излекувана” завинаги. Една случайна среща с момче от нейния град обаче преобръща живота й и се случва немислимото – Лена се влюбва в Алекс

След неочаквания край на „Делириум“ втората книга от трилогията на Лорън Оливър проследява живота на главната героиня Лена, изправена пред нови предизвикателства. Алекс вече го няма, а тя се оказва сама на абсолютно непознато място – Пустошта. Тук среща нови приятели, но също така открива, че животът на свобода не е толкова прекрасен, колкото си го е представяла. Лена и приятелите й са сред малцината, избягали от процедурата, която гарантира, че няма да се разболеят от делириум (т.е. от любов). Те чувстват, изпитват емоции и решават, че е време да освободят и сънародниците си от „затвора“, в който е вкарано всекидневието им. Тази задача обаче се оказва изключително трудна, героите се изправят пред непреодолими препятствия и страшни врагове. Старият живот на Лена вече е зад гърба й и новата кауза изисква пълно отдаване, но да забравиш всичко и да започнеш наново, се оказва по-трудно, отколкото тя е предполагала. Изправена пред може би най-тежкото предизвикателство, Лена се сблъсква и с нова любов, и то с най-неподходящия човек. А когато в живота й се появяват и сенките от миналото, ситуацията става съвсем непредсказуема. Лена е взела решение. Но ще може ли да се справи с последиците от него?