Залогът е висок. Времето — малко. Дали детектив Ходжис и двамата му съюзници — най-неочакваните герои, създавани от Стивън Кинг — ще попречат на психопата, възнамеряващ да погуби хиляди хора? Зазорява се. Най-сетне мразовитата, мъглива нощ е свършила за стотиците безработни, строени пред Общинския център на западащо градче с надеждата да са сред хилядата, на които кметът гарантира работни места. Ненадейно от мъглата изниква сив мерцедес и се врязва в чакащите невинни хора. Загиват осем души, петнайсет са тежко ранени. Убиецът изчезва безследно. Минават няколко месеца. Бил Ходжис, който неотдавна се е пенсионирал, прекарва дните си в гледане на глупави телевизионни предавания, а през безсънните си нощи мисли за многобройните случаи, които е разрешил, но най-вече за онзи, последния, при който у ударил на камък. Неразкритото престъпление не му дава покой, докато… Докато не получава писмо от анонимен подател, който предпочита да го наричат Убиеца с мерцедеса и заплашва да извърши още по-чудовищно деяние. Ходжис излиза от депресията. Вместо да го тласне към отдавна обмисляното самоубийство, Мистър Мерцедес (както той мислено нарича психопата) придава смисъл на живота му

Проливен дъжд, гъста мъгла. И безкрайна опашка от отчаяни хора пред временна трудова борса, надяващи се да получат работа. Внезапно, сякаш сътворен от мъглата, се появява сив мерцедес и безмилостно прегазва всички по пътя си… Що за чудовище е онзи, извършил масовото убийство и изчезнал безследно, оставяйки на предната седалка на мерцедеса клоунска маска? Детектив Бил Ходжис, който е разследвал случая (и непрекъснато е попадал в задънена улица), вече е в оставка. Без напрежението от полицейската работа животът му е скучен, дори безсмислен. Писмо от убиеца, изпратено по пощата, му дава втори шанс — да се добере до изверга, който твърди, че повече няма да убива. Нима ченгето и психарят вече са в оставка? Друг път! Ходжис и двамата му съюзници — най-неочакваните герои, създавани от Стивън Кинг, — ще направят всичко възможно да попречат на психопата, възнамеряващ да погуби хиляди хора. Само че времето им е малко и бързо изтича…

„Събуди се, гений!“ — още с първото изречение в новия си роман Стивън Кинг ни стиска в хватката си и не ни пуска до самия край. Геният е Джон Ротстийн (авторът, създал трилогията с култовия герой Джими Голд), който от десетилетия не е публикувал нова книга и живее като отшелник. А грубото подмятане е отправено от Морис Белами, младеж, обсебен от Джими Голд. Морис кипи от гняв — не стига че любимият му писател е престанал да твори, ами преди това е превърнал бунтаря Джими Голд в конформист, който загърбва идеалите си в името на кариера в рекламата и на еснафското благополучие. Ротстийн трябва да си плати. С живота си! Морис го застрелва и взема парите от скрития в дрешника сейф. Само че истинското съкровище не са хилядите долари, а тетрадки, изписани на ръка от Ротстийн, и съдържащи най-малко още един роман за Джими Голд. Морис заравя плячката си, предвкусвайки как скоро ще чете продължението на трилогията за Беглецът, но — каква ирония на съдбата! — е арестуван и изпратен в затвора за друго престъпление. След дълги години момче на име Питър Саубърс случайно се натъква на заровения сандък със съкровището и сега Бил Ходжис, Холи Гибни и Джером Робинсън — незабравимото трио от „Мистър Мерцедес“ — трябва да защитят Пит и семейството му от коварния, жадуващ за отмъщение Морис, излязъл на свобода след трийсет и пет години зад решетките. За първи път след „Мизъри“ Стивън Кинг се връща към темата за тънката граница между пристрастеността към измислен герой и фанатизма. „Търси се — който го намери, за него си е“ е грабващ трилър, но и размисъл за начина, по който литературата формира живота ни — за добро или за зло, — ала винаги необратимо

Брейди Хартсфийлд, наричан още Мистър Мерцедес, защото е убил осем души и е ранил тежко мнозина, прегазвайки ги с откраднат мерцедес, от пет години е затворен в стая 217 на Клиниката за травматични мозъчни увреждания. Според лекарите възстановяването му е невъзможно. Обаче Брейди вече не е безпомощният идиот, за какъвто го смятат всички. Напълно си е възвърнал умствените способности (макар че умело се прикрива) и дори притежава ново умение — владее телекинеза. Да, вече може да упражнява умствен контрол, но не и да контролира собственото си тяло. Как да отмъсти на виновниците за участта си? В сатанинския му ум се заражда план — лукав и зловещ. Бил Ходжис продължава да залавя мошеници и крадци, попаднали на мушката на неговата агенция „Търси се“, обаче… обаче му липсва „истинската“ полицейска работа. А и мисълта за Брейди не му дава покой — интуицията му подсказва, че това не е краят на историята с Убиеца с мерцедеса. Оказва се, че шестото чувство не го е подвело — разбира го в деня, в който бившият му партньор Пийт Хънтли го търси за съдействие. Полицията разследва самоубийство и убийство — предполага се, че майка е убила дъщеря си (парализирана, след като е била блъсната от Мистър Мерцедес) и после се е самоубила. Пийт обаче надушва нещо гнило, затова моли бившия си партньор и съдружничката му Холи да огледат местопрестъплението. Според пенсионирания детектив това е дело на Брейди Хартсфийлд, но как е възможно — та нали онзи е безпомощен, лигавещ се идиот? Само че когато още хора се самоубиват, единствената връзка помежду им е тъкмо Брейди, а Бил Ходжис е единственият, който вярва в подобна възможност. Играта на котка и мишка още не е свършила. Игра, която ще постави на карта не само неговия живот, а и живота на най-скъпите му хора — Холи и Джером. Защото Мистър Мерцедес се е върнал и възнамерява да отмъсти не само на Ходжис, а и на всички в града. „Край на дежурството“ е краят на трилогията, започнала с „Мистър Мерцедес“ и с „Търси се“ — разтърсващ финал на разтърсваща история