Освободен от затвора в сърцето на една звезда, последният престъпник във Вселената е нает да унищожи населението на цяла планета. Самата планета трябва да остане непокътната. Това е престъпление, което ще разтърси безметежното съществуване на една междузвездна утопия. В продължение на векове в познатите на човечеството космически простори, хората водят живот, изпълнен с хармония. За всичките им нужди се грижат нано-тек машините, които живеят в телата им. За да скрие следите си и да се подготви за престъплението, убиецът пътува из многобройните светове, сред чиито разнообразни и екзотични пейзажи и ексцентрични хора търси вълнението от новите изживявания. През цялото това време той разбужда инстинктите си, нужни му за извършване на престъплението и не престава да се пита кой стои зад поръчковото убийство. В едно общество, забравило за престъпленията, кой би се стремил към геноцид и защо? Това е книга, която ще ви държи в напрежение до последния ред.     „Адам Робъртс създава илюзии, интригуващи, но и жестоки в своите проникновения, които подчертават реалността. Не го пренебрегвайте. Рядко една толкова сурова терапия може да бъде приложена по такъв забавен начин.“     „Без да бъде претенциозна или прокобна, прозата на Робъртс носи тежестта на сериозната тема. Това е автор, който има нещо значимо за казване.“     „Рядък талант, който още с първия си опит се оказа достоен за номинациите за най-престижните награди на SF. Дебютният роман на Адам Робъртс «Сол» и другите му творби са доказателството за това.“ Адам Робъртс е роден през 1965 г. и преподава английски език в Роял Холоуей Колидж, в Университета в Лондон. Неговият първи роман „Сол“ е номиниран за наградата „Артър Кларк“. Носител е и на няколко академични титли

Братя Робертски е изкуствено конструиран автор, чието съществуване е възможно само в свят, обзет от мания по кухите знаменитости и празните постижения. Братя Робертски може също така да прикрива истинското име на А. Р. Р. Робъртс. Робъртс пък може да се окаже Адам Робъртс. И целият свят може да е една илюзия. Откровено казано, на кого му пука? Не и на мен. Хей, ура-ура!  Търсите ли Немо? Или търсите Никого? Нека бъдем откровени, в днешно време, когато увлекателни и епични, изпълнени със свежи идеи фантастични романи се превръщат в мизерни екшъни с продължения, вече е трудно да се каже кого точно търсите.  Дали този живот, тази странна матрица, в която сме вплетени, вече не се поддава и на пародия? Ооо, не смятаме…  Смърфей посочи ниската масичка до креслото си. На нея имаше две малки чашки, всяка с обем от около четвърт литър. Едната съдържаше червена течност, а другата — синя. — Трябва да избереш едно от тези питиета — каза Смърфей. — Изпиеш ли синьото, ще се събудиш в леглото си и ще можеш да сметнеш нашата среща за сън и да продължиш досегашния си живот. Изпиеш ли червеното обаче, сам ще се убедиш какво точно представлява Макатрицата. Гордън погледна двете чаши. — Какво е червеното питие? — попита той. — Сок от червени боровинки — обясни Смърфей. — Ясно. А синьото? — Дезодорант за тоалетни „Алпийска свежест“