Какво свързва кораба „Александрийска роза“ с жестокото убийство на една красива жена в Барселона и чудатия детектив Пепе Карвальо, който гори книги в камината си, за да се сгрее в януарските студове? Какво е общото между моряка, който в Саргасово море мечтае за Босфора, тайната библиотека зад един магазин, Федерико Гарсия Лорка, деликатесите на Ла Манча и играта на третодивизионните футболисти? Освен че установява непредвидими връзки между нещата, тази странна история за копнеж, отчаяние и изкупление минава през Испания и Тринидад и чрез героите си говори за престъпленията, киното, проституцията, работническата класа и ред други неочаквани неща, които я правят много повече от криминален роман. Мануел Васкес Монталбан (1939, Барселона — 2003, Банкок) е публицист, поет, кулинарен естет, левичар, пътешественик, скептик и голям привърженик на колажа като „единствена възможност за ориентиране в преситената с откъслечни образи и идеи действителност“. Темите му са книгите, обществото, политиката, основите на малодушието и великодушието, храната, футболът, бягствата на юг, а световната му известност идва от поредицата романи с главен герой Пепе Карвальо, започнала с „Аз убих Кенеди“ през 1972 г. Произведенията му са пример за най-качествената белетристика на Испания от XX век, а стилът му няма нищо общо с познатите от англо- или френскоезичната литература образци на криминалния жанр. „Културата е маска на страха и невежеството“, твърди Васкес Монталбан и разказва испанската и чуждите култури, страхове и невежества в десетки произведения, заслужили престижни награди като испанския национален приз за литература, „Планета“, „Реймънд Чандлър“, „Гринцане-Кавур“, Европейска награда за литература и много други