„Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи на света.“ Когато един луд не може да бъде разбран от другите луди, той просто си остава един неразбран луд. Когато един пощенски служител се проваля заради неимоверните количества алкохол, които е погълнал предишната вечер, той става журналист, а в най-лошия случай — писател. Когато на един човек белите дробове не вършат никаква работа, а черен дроб той просто няма, не му остава нищо друго, освен да използува мозъка и въображението си. Пълна физическа разруха. Няма дух, няма тяло, душата е тленна отсянка на нашето мрачно битие. Животът трябва да се убива бавно, съзнателно, всеки ден, всяка минута, като мръсна бутилка от долнопробен скоч. Съдбата трябва да бъде проигравана на комар — методично и целенасочено до момента, в който подобно на Оруел възкликнеш: 2+2=5

Чарлз Буковски (1920–1984), знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, разследван от ФБР, е автор на над 45 творби — проза и поезия. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно пише за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. Общият тираж на книгите му по света е близо 2 милиона. Които не са нито побъркани, нито сърдити, са просто тъпи. Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да убием войната. Ние сме тук, за да се смеем на гадостите и да живеем живота си тъй добре, че смъртта да трепери да ни отнесе. Попитаха ме: „Как подхождате? Как пишете?“ — „Не подхождам — отговорих. — Не опитвам. Важното е именно това: да не опитваш, все едно дали става дума за производство на кадилаци, за творчество или за безсмъртие. Чакаш — а ако нищо не се случи, чакаш още. То е като буболечка, кацнала високо на тавана. Чакаш я сама да дойде към теб. И когато се приближи достатъчно, пресягаш се, шляпваш и я убиваш.“ „Всичко на масата“ е много смешна и много тъжна книга. Във времена на конформизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите. Той не само надживя проблеми, които биха убили повечето хора, но и ги надживя чрез достатъчно глас и талант, та да пише за тях. Чарлз Буковски е най-великият американски поет днес

Несмотря на порою шокирующий натурализм, тексты Чарльза Буковски полны лиричности, даже своеобразной сентиментальности. В основе романа «Голливуд» лежит реальная история работы Буковски над сценарием фильма «Пьянь», который был поставлен режиссером Барбетом Шредером в 1987 году. Главные роли исполняли такие звезды, как Микки Рурк ии Фэй Данауэй; прототипы других героев книги также легко узнаваемы (Френсис Форд Коппола, Жан-Люк Годар, Вернер Херцог, Норман Мейлер и др.)

Хенри Чинаски, непоправим пияница, любител на женската плът, неукротим бунтар и неуморен в потребността и стръвта си да пише въпреки хладното отношение на издателите, е вече на петдесет. И звездата му най-сетне изгрява. Край на досадните, унизителни и зле платени длъжности, край на мизерията и несретата. Канят го на партита, на премиери, затрупват го с предложения за авторски четения. Успехът го връхлита — а с него и жените, върволица от жени, защото е всеизвестно, че славата е мощен афродизиак… Безкомпромисна равносметка за живота на ръба, романът „Жени“ носи запазената марка на Буковски — сурова откровеност и мрачен хумор, с които са описани не само похожденията му, но и съпътстващите ги неща от живота. Романът предлага оголена и заедно с това развлекателна еротика, на моменти дори неудържимо смешна. Чувствителността на Буковски към жените е сравнима само с пренебрежението му към тях. Тази книга ще подразни. Сигурно ще подразни и вас. Но вие се нуждаете от дразнител. Нуждаете се от сътресение, от разрив с приличието. Нуждаете се да бъдете халосани по главата от суровата и непристойна красота в живота и прозата на Буковски. Трябва да ви се влее от неговото пиянско и разгулно ежедневие. Трябва да прочетете тази книга

Свали му ципа, хвана му пишката и — о, господи, колко е надарен — каза четиринайсет инча, но на мен ми се видяха поне двайсет. Таня му я хвана с две ръце. Майк измуча, потънал в триумфа на насладата. Изскубна члена от тялото му и го захвърли на пода. Видях как се търкулна на килима като параноичен кренвирш, оставяйки по пътя си малки тъжни капки кръв. Търкулна се до стената и спря. Остана там като някакво странно творение с глава, но без крака, което нямаше къде да отиде… И това беше несъмнен факт. „Най-големият поет на Америка…“ „Райски поет на Американския кошмар…“ „Проклета гениалност…“ „Единственият писател, който изрази с достойнство и искреност страха и агонията на Американския маргинализъм…“

Чарлс Буковски (1920–1994), прозаик и поет, знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е сред най-тиражираните и превеждани американски автори, а според доста мнения — и най-подражаваният. Роден е в Германия, но животът му преминава в Калифорния. Пътят му в литературата не е гладък. Започва да публикува разкази през 1944-а в литературни списания, първият му поетичен сборник излиза през 1960-а, когато е вече на четирийсет, а първият му роман — „Поща“ — който го прави известен на широката публика, се появява през 1971-ва. Творчеството му наброява около 50 книги — поезия, проза, есеистика, сценарии. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно говори за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. Общият тираж на книгите му по света надхвърля 2 милиона. „Поща“ е деветата книга на Чарлс Буковски, която издателство „Фама“ предоставя на българските читатели