В един прекрасен ден електронният инженер Дан Дейвис изобрети домашен робот, който можеше да върши почти всичко. Невероятният успех беше факт, но животът на Дан се провали. Неговият алчен партньор и още по-алчната му годеница го подтикнаха към „дългото спане“ — съществуването му бе прекратено за около 30 години. Но когато се събуди в съвсем различния свят на 2000 година след Христос, Дан установи, че може да пътува назад във времето. И да си отмъсти. Тогава той се върна

Той беше безработен актьор от 2100 година. Реши да почерпи с едно питие случаен космически пилот и скоро след това се озова на Марс, за да изиграе най-важната и опасна роля в своята кариера. РОЛЯТА — да замести един лидер, който е най-обичаният и най-заплашваният човек на планетата. ЗАЛОГЪТ — мир с марсиянците и съюз с империята. РИСКЪТ — бърза смърт, ако бъде разкрита подмяната или доживотно преструване, защото отвлеченият политик може да не се появи никога повече

„… корабът се движеше устремен напред, самичък сред нощната пустош, изминавайки светлинни години… Фамилиите създадоха нов стил на живот. Колкото до «Ню Фронтиърс», формата му беше приблизително цилиндрична. Когато не набираше скорост, той се въртеше около оста си. Трябваше да създаде псевдотегло за пасажерите в него, хибернизирани близо до външните му стени. По протежение на оста и напред към кърмата, се намираха контролната зала, конвертерът и главният двигателен механизъм… Така или иначе, най-големите удобства бяха предвидени за децата… … децата на Метусела… Потомство, което трябваше да промени хода на историята…“

Робърт Хайнлайн е автор на тринадесет от първите двадесет бестселъра на научната фантастика, както и на книгата с най-голям тираж в историята на фантастиката — „Странник в странна страна“ (над 3 милиона екземпляра). Четирикратен носител е на наградата Хюго за роман, а през 1975 г. е обявен за първи Гранд мастър на Небюла. Романът „Звездните рейнджъри“ донася на Хайнлайн популярност, но му спечелва славата на милитарист и реакционер дори в самите Съединени щати. Някои твърдят, че това е най-кървавият роман, експлоатиращ идеята за „силната личност“. Прословутите „рейнджъри“ стават причина фантаст номер едно да остане почти непознат в държавите от бившия социалистически лагер, за разлика от своите събратя по перо Айзък Азимов и Артър Кларк

Робърт Хайнлайн (1907) е едно от големите имена в съвременната американска научна фантастика. Четирикратен носител е на наградата „Хюго“, а през 1975 година му е присъдена и първата награда на „Небула“ „Гран Мастър“ за цялостното му творчество. Хайнлайн дебютира през 1939 година с разказа „Линията на живота“ и оттогава досега неизменно е сред най-четените и най-популярните фантасти в света. В предлагания сборник са включени повестта „Странната професия на Джонатан Хоуг“ и още осем разказа от богатото му и разнообразно творчество

Хю Фарнъм е практичен човек, постигнал всичко в живота си сам. Когато усеща, че над главата му надвисват облаците на ядрената война, той решава да построи противоядрено убежище под къщата си. Докато дълбоко в сърцето си копнее за мир, той се готви за война. Въобще не подозира, че термоядреният взрив ще разкъса времето и ще запрати убежището му в свят без следа от човешко присъствие. Не успели да се установят и да си припомнят какъв е бил животът без високотехнологичните човешки постижения, Хю и малката групичка хора с него разбират, че все пак те не са сами. Ядрената война, която е запратила Фарнъм две хиляди години напред в бъдещето, е унищожила всички цивилизации, обитаващи Северното полукълбо. И те се озовават в един съвсем различен свят, в който царува нов ред. Тук, в този нов свят, на Фарнъм и неговото семейство е отредено да бъдат роби като принадлежащи към расата, която едва не е унищожила света. Когато оцелява при ядрената война, Фарнъм не възнамерява да става роб никому, но тираничната власт на Избраната раса се е разпростряла над целия свят. Дори и да успее да избяга, къде би могъл да отиде?

Робърт Енсън Хайнлайн е един от най-популярните, влиятелни и противоречиви автори на научна фантастика, който изгражда висок стандарт на научна достоверност, достигнат от малцина, и допринася за повишаването на литературното качество на жанра. Той е и сред първите, успели да продават в масови тиражи научнофантастични романи. В продължение на дълги години Робърт Хайнлайн, Айзък Азимов и Артър Кларк са известни като „Голямата тройка“ на фантастиката. Носител е на четири награди „Хюго“ и първи получава „Небюла“ за цялостно творчество, с която се отличават най-добрите научнофантастични романи. „Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман. Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор

Да се събудиш в едно легло с окървавен труп и котарак не е най-интересния начин да започнеш деня, но определено е интригуващо начало за роман… Морийн Джонсън е фигурата, която обединява разнообразни светове от различни времеви линии между деветнадесети и четиридесет и трети век. Тя е член на фондация „Хауард“ — общество от хора, които носят в себе си гена на дълголетието и овладяват изкуството за подмладяване. Сексът е основна тема в тази книга, а парадоксите на времето помагат да се преодолеят всякакви табута. „Стилът на Хайнлайн е по-завладяващ и по-свеж от всякога… Той си остава един голям майстор.“

Вселената беше осем километра дълга и шестстотин метра широка. Хората се присмиваха на легендите за такива неща като звезди или безумната идея, че Корабът се движи… защото Корабът беше Вселената и извън него не можеше да има нищо. Сетне един човек откри пътя към забравената стая, видя звездите… и те се движеха…