Още в 1924 година, преди Робърт Пен Уорън да е завършил учението си в университета Вандербилт (Нашвил, Тенеси), младият тогава поет Алън Тейт изрича пред също така младия критик Доналд Дейвидсън (сетне и тримата се обединяват около прочутото списание „Фюджитив“, т.е. „Беглец“, което ще стане духовен център на т.нар. „нова критика“ в САЩ) следните пророчески думи: „Пен Уорън е очебийно по-талантлив от всички нас. Наблюдавай го — отсега нататък творчеството му ще се отличава с нещо, което никой от нашия кръг няма да постигне — сила“. Тогава въпросното лице е само на 19 години

През 1946 г. Робърт Пен Уорън издава най-известният си роман - "Цялото кралско войнство".     Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.     Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.     Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели