През годините баща ми ми бе внушил важността на принципа „око за око“ — основно правило, което бе втълпявано на всеки член на клуба. Живот за живот. Седем живота за изплащането на един безкраен списък с грехове. Хората може и да се чудеха защо го правех. Дали защото желанието ми за мъст бе породено от някоя благородна кауза, или защото се опитвах да предпазя и други да страдат от ръцете на Дорнан и синовете му. Но не, не бях някоя безкористна защитничка. Правех го за себе си. Правех го, защото исках. Правех го, защото единственото, което желаех, бе да заспивам вечер, без да виждам лицата им. Това беше съдбата, която заслужаваха. Изкуплението за престъпленията им. Време бе да отстраня братята веднъж завинаги

Със сигурност баща ми не беше невинен мъж. Като лидер на мотоклуб „Джипси Брадърс“ бе виновен за много неща, но срещна смъртта си за престъпление, което не бе извършил. Бе натопен от врага си, който след това му открадна клуба, и всичко, което се беше трудил да защити. Включително моята невинност. Когато бях на петнадесет, Дорнан и седемте му сина убиха баща ми, откраднаха невинността ми, белязаха кожата ми и с това си подсигуриха изключително кратък живот. Щяха да страдат! Току-що навърших двадесет и една и съм тръгнала за кръв. За отмъщение. Но не съм предполагала, че ще се влюбя в Джейс, най-малкият син, който ще преобърне светът ми с главата надолу, ще изтръгне сърцето ми и ще отлети с него към залеза. Сега бях изправена пред невъзможен избор — да бъда с Джейс или да отмъстя за смъртта на баща ми

Любовта и омразата не бяха толкова различни. Двете страни на една монета — ин и ян. Имаше време, когато Джейсън Рос ме обичаше. А сега, когато знаеше какво бях извършила, можех да видя как любовта и омразата в него си противоречаха. Виждах как ме гледа. Виждах го да се чуди как съм могла да направя всички тези неща. Чувах го в начина, по който ме молеше да спра, да оставя този живот и да избягам с него. Но имаше само един начин да напусна Ел Ей. И това беше след като Дорнан и останалите от синовете му са мъртви и погребани. Джейс можеше и да ми прости за стореното. Но щеше ли да ми прости това, което ми предстоеше да извърша?

Лъжех. Мамех. Отдадох тялото и живота си на мъжа, който разруши семейството ми и ме остави да умра. Убих, прегреших — и най-лошото от всичко — наслаждавах се на чуждото нещастие. Пих от солените сълзи на оплакващ първородният си син баща и това бе най-сладкият вкус, който бях опитвала. Умрях и се възродих като феникс от пепелта. Знаех, че ще свърша в Ада. Ще горя в огнените ями заедно с Дорнан и синовете му за нещата, които бях извършила, и които тепърва ми предстоеше да направя. Но не ми пукаше. За унищожението на Дорнан Рос всяко едно изгаряне от дяволските пламъци по грешната ми плът щеше да си заслужава. Един вече бе извън играта, оставаха шест