Героите стоят на безсмислена стража над долината на Осранг и никой не знае, а и нехае, нито кой ги е поставил там, нито колко отдавна, нито защо. Под тях били погребани героите от старите времена, казват някои. Но сега времената са други, Северът има нов крал и нови порядки. Дау Черния, Защитника на Севера, човек, затрил повече народ от зимата и с репутация по-черна от тази на чумата, иска Героите на всяка цена. А той не е човек, склонен на отстъпки. Преди шест години, когато изкачи планини от трупове и преплува реки от кръв, за да седне на стола на Скарлинг, не би отстъпил и педя от Севера, няма да го направи и днес. За цял хълм и дума да не става. Непретенциозният хълм с каменния кръг на върха е ключът към долината и пътя за Карлеон – ключът към бързото приключване на войната в Севера. Висшият съвет е нетърпелив, все пак от войната има полза до момента, в който не се намери по-евтина алтернатива. И заповедта е ясна – с всички сили към Карлеон, през долината на Осранг, покрай някакво незначително възвишение, наречено Героите. За Бремър дан Горст не е важно колко стръмен е склонът към изкуплението на грешките от миналото – ще го изкачи какъвто е. За него не е от значение колко кръв ще пролее, пък било то и собствена, по обратния път нагоре. За последния доблестен мъж в Севера няма път нито нагоре, нито назад. След един цял живот, прекаран в битки и сражения, той помни едно: избираш главатар, държиш се за момчетата в дузината и свършваш каквото ти е наредено – така е редно. Да удържи някакъв хълм няма да му върне пропилените младини, няма да изтрие спомените за онези, които са обратно при пръстта, но Кърнден Гушата ще постъпи както е редно. Никой не е нито само страхливец, нито само герой – всичко зависи от това как ще се стекат обстоятелствата

Нищо на този свят не идва даром, най-вече в Близка страна – земята на малките мечти. Там животът е тежък, но прост. Превиваш гръб над нивата, стискаш зъби и гледаш напред, за друго не остава време. Докато не запалят фермата ти и не отвлекат брат ти и сестра ти. Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си