Джон Стайнбек (1902–1968) е роден в Калифорнийския град Салинас, където живеят повечето от незабравимите му герои. Той е запознат от първа ръка с тежкия труд на американските фермери и работници от началото на миналия век, защото самият е бил такъв, преди да започне да се изявява като журналист. През 1935 г. публикува първия си роман „Тортила Флет“ и незабавно се обвива с литературна слава. Той е автор на повече от 25 романа, а през 1962 г. става лауреат на Нобеловата награда за литература. При връчването на наградата Нобеловият комитет изтъква, че със „Зимата на нашето недоволство“ Стайнбек „се завръща с безпристрастния си инстинкт за истински американското на позициите на независим поборник за истината“. „Зимата на нашето недоволство“ (1961) е последният роман на Стайнбек и е смятан от критиката за голямото му завръщане в първите редици на световната проза след „Гроздовете на гнева“. Стегнатият, изпълнен с много вътрешна сила и напрежение разказ е съсредоточен около Итън Алън Холи — издънка на стар род от аристократична Нова Англия, носител на висши морални стойности и дълбоко насадена честност, който сега е продавач в бакалията, която преди е притежавал. Натискът, който животът и обстоятелствата упражняват върху него, стига до своя апогей в тази зима на недоволството, когато жена му го упреква, че не съумява да набави на семейството си онова, което им се полага по право. И когато Итън съзира пролука в мрака, той е изправен пред дилемата дали да запази своите морални устои, или да предаде всичко, в което е вярвал. И макар изходът от положението, в което е изпаднал, да е ясно предвидим, Стайнбек успява да държи читателя в невероятно силно напрежение и да го прави болезнено съпричастен към всички терзания на героите