Шведският писател Йон Айвиде Линдквист (роден 1968 г.) започва „кариерата“ си като илюзионист, след това се изявява като комик и сценарист. Първият му хорър роман „Покани ме да вляза“ (ИК „Колибри“, 2010) жъне световен успех и спечелва на автора прозвището „шведският Стивън Кинг“, а двете му екранизации са удостоени с цял куп престижни награди. Сега Линдквист ни поднася нов, не по-малко оригинален роман, в който разглежда друг мит — този за зомбитата. Един нетрадиционен, изпълнен с философски послания психологически хорър, който излиза от границите на жанра, за да изследва сложни екзистенциални и социални въпроси. Как ще реагираме, ако починалите ни близки внезапно възкръснат? Дали ще ги приемем радушно и ще заживеем отново с тях, или ще ги отхвърлим, защото са бледи сенки на хората, които са били? Нещо странно се случва в Стокхолм. Времето е необичайно горещо, електрическите уреди се държат непривично, хората страдат от нетърпимо главоболие, домашните любимци са обезумели. Градът е пред паника… Пенсионираният журналист Густав Малер получава шокиращо обаждане. Мъртвите в моргата са се пробудили. Неговият внук е бил погребан наскоро. Нима и той ще отвори очи? Когато жената на Дейвид загива в катастрофа, съкрушеният мъж се моли отчаяно да стане чудо и тя да се върне. И ето че чудото става… Потънали в скръб семейства получават шанса да се съберат отново с любимите си хора. Но дали това действително са любимите им хора? И не е ли по-добре мъртвите да си останат мъртви? Криминалният роман е тясно обвързан с действителността и е подходящ за дисекция на обществото и неговите проблеми. Хорър романът няма тези претенции и затова дълбае много по-навътре — до самото ядро на съществуванието. А за хоръра Линдквист е онова, което е Чандлър за криминалния роман