През 1923 година едно американско издателство обявява конкурс за криминален роман. Двама рекламни агенти от Ню Йорк — братовчедите Фредерик Данай (1905 — 1982) и Манфред Лий (1905 — 1971) — решават да се борят за голямата награда с общи усилия и под един псевдоним. Така се ражда Елъри Куин — писател детектив и главен герой на собствените си романи. Той се появява в повече от 35 произведения и донася на създателите си пет престижни награди „Едгар“ (по името на Едгар Алан По). В дедуктивния си метод Елъри Куин е наследник на Шерлок Холмс, но хуморът, непосредствеността и цветистият му език са изцяло негови. Романите му са построени като криминални загадки — след излагането на всички факти и улики литературният детектив често се обръща лично към своите почитатели с предизвикателството да довършат логическите му построения и сами да изобличат злодея. Увлечен в своеобразното сътрудничество-съперничество с „автора“, читателят неусетно прекрачва условната граница на повествованието и приема ролята на доктор Уотсън — винаги на крачка от успеха и винаги смаян от изненадващата развръзка и от проницателността на именития си „партньор“