Тежестта на скафандъра — това е физическото ограничение на едно съществуване, напълно зависимо от машините, без които човек е отчайващо беззащитен сред ледения ужас на Космоса… това е „фаталното“ програмиране на човека от исторически формираното съзнание и култура… това е отговорността, която човек поема с излизането си в Космоса, ставайки член на една галактическа Общност на разума, чиито закони тепърва ще трябва да усвоява, а може би и сам той да налага. Ще съумее ли?

Настоящият сборник включва неиздавани досега в книга разкази и есета, които първоначално са били публикувани в ъндърграунд вестници, литературни списания, дори порносписания. В тях се забелязва как Буковски започва да рафинира своя образ на вироглав, печен, сладострастен пройдоха, който безскрупулно пиянства, бие се, преследва сексуални приключения и пише стихове и разкази, докато слуша Моцарт,Бах, Малер и Бетовен. Разказите на Буковски са като самия му живот – ярки, ужасно смешни, улично-ангелски и тъжни. "Хвърлих се в обятията на своя личен бог: ПРОСТОТАТА. Колкото по-стегнато и кратко пише човек, толкова по-малка е опасността да сбърка или да излъже. Една от проявите на гения е да изрази дълбоки неща по простичък начин. Думите бяха куршуми, думите бяха лъчи, думите проникваха през гибел и обреченост."