Константин Константинов (1890–1970), известен през последните десетилетия преди всичко като забележителен преводач на Антоан дьо Сент Екзюпери и с мемоарната си книга „Път през годините“, е автор и на романа „Кръв“, издаден през 1933 г., непознат на съвременния читател. Голям хуманист, писателят пресъздава в тази своя творба събитията през 1923 г. и най-вече около кървавия атентат в църквата „Света Неделя“ две години по-късно. Издържан в духа на добрите традиции в европейската литература, романът „Кръв“ представя една разтърсваща с драматизма и обречеността си борба, на чийто фон се сплитат множество човешки съдби, открояват се образите на хора, за които себепринасянето в жертва е върховно осмисляне на живота. Нищо, което си поставя за цел да убива, не ще доведе до по-съвършен свят, внушава авторът, за чието произведение Светлозар Игов с основание посочва: „Единственият му роман «Кръв» опит за морална равносметка на поколението, преживяло Септемврийското въстание, и за хуманистично проклятие над насилието.“

Години наред, като служител на ФБР, Тери Маккейлъб е разследвал кървавите престъпления на серийни убийци. Но сега Тери е вън от играта. Прекалено силният стрес е изхабил сърцето му. Прогнозата е ужасна. Тери очаква ново сърце от донор. Осем седмици по-късно той неочаквано разбира, че е жив заради брутално престъпление. В гърдите му бие сърцето на жертва. Но полицията е безпомощна и Тери решава да помогне на разследването. Той скоро напипва следите на един от най-интелигентните и зловещи убийци, чиито престъпления представляват неразгадаем кошмар дори за ФБР

Англия и Шотландия, средата на XVIII век… Катрин Ашбрук Камерън си признава един непростим грях — влюбена е в своя съпруг — шотландски шпионин, за когото се е омъжила в Англия… Изпълнена със страст, тя го следва в дивата Шотландия, където й предстои да изучи опасностите на войната и цената на любовта…

От световнопризнатия криминален автор Ю Несбьо, чиито романи са преведени на над 50 езика и са продадени във впечатляващите 40 милиона екземпляра „И така, да обобщя: не умея да шофирам дискретно, мек съм като памук, бързо хлътвам, лесно ми пада пердето и съм пълна скръб в сметките. Попрочел съм това-онова, но знанията ми са много оскъдни — и то все в непрактични области. И пиша по-бавно, отколкото растат сталактитите. За какво тогава, дявол го взел, човек от сорта на Даниел Хофман може да използва некадърник като мен? Вероятно вече и сами сте се досетили за отговора: за мокри поръчки. Само че новата поръчка на Хофман никак не ми хареса. Възложи ми да очистя жена му." С „Кръв по снега" „властващият крал" на скандинавското криминале Ю Несбьо напуска познатата вселена на инспектор Хари Хуле и ни поднася задъхан, мрачно лиричен, самостоятелен роман. В центъра му е Улав — наемен убиец, който отвежда читателите по неочаквана пътека, между смъртта и любовта… „Този роман е скъпоценност. Несбьо разказва кратката, но остра като бръснач история с прецизност и обрано красноречие." — Буклист

Никой не знаеше какво точно прави Борис и какво е намислил. Носеха се слухове, че планира мащабен поход в Сърбия, за да спаси първородния си син и да отмъсти за поражението, че събира злато и скъпоценности от всички краища на ханството, за да откупи Расате, дори че е готов да предаде на сърбите Сердика, за да си върне сина. Настроението на хана се бе прехвърлило върху всички. Никой не знаеше какво точно да прави. Боилите не смееха да свикат сами Великия съвет, пратеници стояха неприети по странноприемниците, търговията вървеше все по-вяло, гарнизоните се бяха разпуснали. Из града вилнееха престъпни шайки, възползвайки се от ханската слабост. Търговците гледаха да затварят колкото се може по-рано сергиите си, за да не стават жертви на нападения, а по-заможните се бяха снабдили с охрана, която да пази тях и домовете им- Дори слугите в двореца се бяха умърлушили и занемарили задълженията си, се събираха по ъглите, разнасяйки клюки и сплетни

Кралят — Божи наместник на земята? Не и според фелдмаршал Тамас. Той и неговата барутна кабала подготвят преврат срещу покварената адранска аристокрация. Няма съмнение, че на монархическата алчност трябва да бъде сложен край. Доказателство за това е обединяването на нетипични съюзници, свързвани единствено от идеята за нейното унищожение. Но точно тук се крие рискът. Не всички от съзаклятниците на фелдмаршала споделят неговите идеали. Сред тях има хора, които възнамеряват да повалят тираните, за да заемат мястото им. Други сили, извън този кръг, също са достигнали до подобно заключение. Те разсъждават в много по-голям мащаб, а превратът се превръща в удобен повод за осъществяването на техните планове. Срещу всички тези явни и тайни врагове Тамас ще може да разчита единствено на барутната си магия, на най-доверените си хора… и на един оттеглил се полицейски инспектор, чийто нюх е далеч от залинял. „Кръвен обет“ е изключително обещаващ дебют. Пистолети, саби и вълшебство — какво друго би могъл да иска човек? Прибавете напрегнато действие, запомнящи се образи, все по-нарастващи залози и оригинална магия… Това е не само най-доброто огнестрелно фентъзи, което съм чел, но и най-забавното. Тази книга е просто страхотна — удоволствие във всеки един момент. Иновативна магическа система, динамичен сюжет, увлекателен свят. Върховно. Барут и магия: взривоопасно съчетание. „Кръвен обет“ е най-добрата дебютна книга, която съм чел от страшно много време насам

Третата книга от четирилогията „Войните на Розите“ — „Кръвна връзка“ — продължава историческата сага от XV век за враждата на английските родове Ланкастър и Йорк. Зимата на 1461 г. — Ричард, херцогът на Йорк, е убит — главата му е забита на един от шиповете на крепостната стена на Лондонската кула. Кралица Маргарет Анжуйска от страна на Ланкастър води тежка война — армията ѝ изглежда неудържима, а походът — обречен на успех. Позорното отношение с погубения Ричард обаче отключва гнева и жаждата за власт и мъст на 18-годишния му син Едуард. Той се съюзява с граф Уорик и печели битката на бойното поле. Обявява себе си за законен крал, а родът Ланкастър е разгромен. Кралица Маргарет е принудена да потърси закрила при френския крал Луи. Отвежда със себе си и малкия си син, а съпруга си, болния крал Хенри VI, оставя на английска земя, който впоследствие става затворник в Тауър. Двама мъже претендират за трона, но само един от тях може да остане на власт и да управлява Англия. Кой ще задържи короната?

РОФИ и СИНОВЕ е фамилна компания, мощна финансова империя с клонове в целия свят. Президентът й, един от най-богатите мъже в света, умира при загадъчни обстоятелства. Контролният пакет акции остава на дъщеря му Елизабет. В опитите си да запази компанията младата жена трябва да се бори с готови на всичко хора, които се стремят към пари и власт, както и с убиеца, който иска живота й

Джеймс Ролинс ще ви накара да преразгледате представите си за живота и смъртта. „Кръвна линия“ ви запознава с най-новите постижения в областта на медицината, генетиката и високите технологии, водещи към следващия еволюционен скок пред човечеството — безсмъртието. Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството. Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент. Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…

Вейлин Ал Сорна е само десетгодишен, когато баща му го оставя пред железните порти на Ордена. Братята от Шестия орден са се посветили на битките и Вейлин ще бъде обучен и закален за суровия безбрачен и опасен живот на Воин на Вярата. Той вече няма друго семейство освен Ордена. Бащата на Вейлин, Кралик Ал Сорна, е бил Военачалник на крал Янус, владетеля на Обединеното кралство. Гневът на Вейлин, че е лишен от рожденото си право и зарязан на прага на Шестия орден, не знае граници. Той лелее спомена за майка си и това, което ще научи за нея в Ордена, ще го смути. Баща му също има мотиви, които Вейлин ще започне да разбира. Но една истина надделява над всички останали: Вейлин Ал Сорна е предопределен за бъдеще, все още непонятно за него. Бъдеще, което ще промени не само Кралството, а и света

В джунглата от продажен секс, насилие и мистериозни секти едно невинно, болно момченце е на косъм от смъртта…

На всеки седем години, в продължение на една седмица през юли, местните жители вършат невъобразими неща, а после сякаш не си спомнят нищо. Събитията се разчули извън пределите на градчето и създали на Хокинс Холоу репутацията на селище, в което витаят зли демони. Тази легенда привлича в Хокинс Холоу журналистката и писателка Куин Блек, която се надява да посвети новата си книга на зловещите събития. Едва февруари е, но Кейлеб Хокинс, потомък на основателите на града, вече е усетил надигащото се зло. Въпреки че не може да забрави началото на преживяния ужас в горите преди двадесет и една години, той съзнава, че досега знаменията за надигащото се зло никога не са били толкова ясни. Кал ще се нуждае от помощта на своите най-добри приятели — Фокс и Гейдж, — а поради необяснима причина, и от помощта на Куин. Тя също вижда злото, което повечето местни хора не могат да видят, и се чувства свързана с града… и с Кал. Когато зимата отмине и настъпи пролет, Кал и Куин ще се освободят от задръжките си и ще се предадат на неустоимото желание. Ще положат крайъгълния камък на група мъже и жени, свързани от съдбата, страстта и борбата срещу онова, което се задава от мрака…

Когато една нощ Сидни е изтръгната от сън, първата й мисъл е, че се сбъдва най-големият й кошмар — ще бъде изпратена в поправителен център заради това, че е помогнала на Роуз Хатауей. Но причината се оказва друга — Джил, сестрата на кралицата на мороите Лиса Драгомир, е в смъртна опасност и трябва да бъде скрита на безопасно място. Сидни е привикана да съпровожда Джил, представяйки се за нейна сестра, на последното място, където някой би търсил кралска особа — човешка гимназия в слънчевия Палм Спрингс, Калифорния. Ейдриън и Еди също участват в мисията. На пръв поглед планът е перфектен, но много скоро Сидни разбира, че драмата едва сега започва…

Академията „Св. Владимир“ не е училище като всяко друго. Скрита дълбоко в горите на щата Монтана, в нея се обучават млади вампири и техните бъдещи пазители — дампирите. Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители. Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител. Животът на Роуз Хатауей никога няма да бъде същия, след като нейният любим Дмитрий е превърнат в стригой. Но той би предпочел да е по-скоро мъртъв, отколкото нежив и зъл вампир, убиващ невинни жертви. За да изпълни обещанието, дадено на Дмитрий, и да го избави от тази съдба, Роуз трябва да изостави Лиса и да се впусне в преследването му. Но когато го намери, ще има ли вътрешната сила и воля да убие този, когото обича с цялото си сърце?

Прякорът му е Бейби. Сваля „клиентите“ с един изстрел. Те си знаят защо… „СЪД НА НАРОДНАТА СЪВЕСТ“ (в. „Московские новости“) Нелегална организация с това име пое отговорността за убийствата на депутата Кислевски, банкера Гудимиров, бизнесмена Маркарян и бандитския бос Юхнович с прякор Щърбавия. Престъпният свят е в паника… ПЕРФЕКТЕН СТРЕЛЕЦ (Из следствен доклад) При две от екзекуциите е използван трофеен „Валтер“. Следствието установи, че той е от таен склад на КГБ, разграбен при разформироването на комитета. Останалите убийства са извършени със сериен „Макаров“. ТОЙ СЕ НАРИЧА БЕЙБИ! (Извънредна пресконференция) Един от отмъстителите направи сензационни разкрития в редакцията на „Свободная газета“. Той и колегите му са бивши барети от ОМОН. Най-жестокият от тях носи прякора Бейби… ВСИЧКО ТОВА — В НОВИЯ РОМАН НА ФРИДРИХ НЕЗНАНСКИ „КРЪВНО ОТМЪЩЕНИЕ“

Питър Каренца — красив, чаровен свещеник, открива на трийсетия си рожден ден, че притежава чудотворна дарба — може с лекота да лекува и… убива. Преминава невредим през огън, с лекота се справя с безнадеждно болни. Призован във Ватикана от тайна групировка, Питър узнава, че силата, с която е надарен, не е просто дар от Бога, а реализация на научен експеримент, вдъхновен от видения и пророчества…

Той е инструктор по ветроходство през деня и рокмузикант вечер. Живее живот, за който останалите могат само да сънуват. Докато среща изкусителната красавица, която го впримчва в един мрачен свят — светът на Албатроса. И скоро той започва да се дави в море от брутални убийства, откраднати тайни на американската отбрана и низки предателства. Ще успее ли да се измъкне от капана на студено варварство, или трябва да умре…

Невероятните приключения на Мерлин продължават. Заобиколен повече от врагове, отколкото от доброжелатели, той се отправя към Владението на Четирите Свята, за да разбули загадъчите тайни, скрити зад непристъпните му стени и да свали маската на неговия господар

Отмъщението ще бъде жестоко! Петата и последна книга от завладяващата поредица "Цезар" на Кон Игълдън Юлий Цезар е убит. Народът е в траур. Великият герой на Рим е брутално убит от най-доверените си хора. Самозваните "Освободители" търсят спасение и амнистия от Сената, но са подценили един човек - Октавиан, осиновения син на Цезар, чието име ще остане в историята като Цезар Август. Съюзен с големия си съперник Марк Антоний, Октавиан няма да се спре пред нищо в стремежа да отмъсти на предателите на смъртта на баща си. Омразата му е насочена най-вече към Брут, приятеля от детинство и най-приближения човек на Цезар, а сега водач на заговорниците. Когато народът се изсипва по улиците на Рим, Освободителите трябва да посрещнат участта си. Някои бягат от града; други няма да се измъкнат от правосъдието на тълпата. Нито един от тях няма да умре от естествена смърт. И отмъщението ще настигне Брут на бойното поле при Филипи

Тласкан от призраците на легендарния Даракион, молецородният Ахеос е проследил откраднатата Кутия на сенките до тресавищата на езерния град Джерез, но разполага едва с броени дни, за да се сдобие с магическия артефакт… Междувременно Империята на осите мобилизира армиите си за поредната мащабна офанзива. Стенуолд и неговите последователи трябва бързо да намерят съюзници — преди осите да потеглят отново в поход и да завладеят всичко по пътя си. Не успеят ли да спрат Империята преди пролетта, омразният флаг в черно и златно ще се развее над всички градове в Равнините. А ако Кутията на сенките попадне в ръцете на императора, светът ще остане сам и беззащитен срещу неговите неутолими амбиции. Една нова вселена, населена със самобитни герои!

„Кръвта на другите“ (1945) е вторият роман, в който историята на двама млади хора се преплита с историята на Франция през Втората световна война. Жан и Елен имат сложни любовни взаимоотношения и претърпяват сложна политическа еволюция. От убеден пацифист Жан — отказал да наследи печатницата на баща си, за да изкове сам съдбата си — се превръща в организатор на подривни действия. Аполитичната Елен — продавачка в сладкарница и текстилен дизайнер — също се присъединява към Съпротивата. Романът е размисъл — и подтиква към размисъл — за човешката отговорност, за изборите, които правим, за това докъде можем да стигнем, защитавайки позициите си, и имаме ли право да се разпореждаме със съдбата и живота на другите, с „кръвта на другите“, пък било то и с най-благородната цел. На последната страница на романа Жан, Елен и Симон дьо Бовоар отговарят на този въпрос, на който всеки читател може сам да си даде отговор. Романът започва със своя край, след което авторката се връща на предисторията и с типичния си богат и метафоричен език, и използвайки ретроспекцията, преминавайки често от първо в трето лице, редувайки постъпки и разговори с мисли и разсъждения, ни води към логичната развръзка. По романа е създаден френско-канадски филм (1984) на режисьора Клод Шаброл с участието на Джоди Фостър

Нашата история, историята на този свят, познава подобни случаи. От стотици години хората и нехората — елфите, нилфгардците, гномите, джуджетата, полуръстовете — успяват, да живеят заедно, да се убедят взаимно, че се различават много малко едни от други. Но нилфгардците завладяват и опустошават Цинтра, слагайки по този начин край на мирното съжителство. След смъртта на родителите си, принцеса Цири изчезва. Вещерът Гералт, за когото тя е предопределена, намира момичето в гората сред дриадите и я спасява. Смутните времена ги отвеждат в крепостта Каер Морхен; — самотното, изгубено сред планините седалище на вещерите. Тук Цири ще расте свободна, здрава, защитена. Когато елфическата пророчица предсказва, че светът ще се възроди с помощта на Белия пламък и Бялата кралица, видовете се вкопчват в безмилостна битка, в която може да има само един победител, един оцелял. Защото наградата е абсолютната власт. „Кръвта на елфите“ е носител на наградата „Януш Зайдел“ за най-добър роман за 1994 г. и е номинирана за наградата „Легендите на Дейвид Гемел“ през 2008 г

Единственото нещо по-лошо от това да си демон е да си Валари. Като студентка в университета „Аламеда“ в Лос Анджелис, Кара Валари понякога забравя, че е и двете. Вглъбена в страниците на класическите произведения, младата жена има още само година, в която е свободна да прави това, което истински обича. След това ще трябва да изпълни тъмната си съдба. Прокълнат с нечовешка сила и божествен лик, професорът по класическа литература Максимус Кейн знае достатъчно за тъмната съдба. Принуден е ежедневно да вижда последиците, които любимите му хора понасят, от една-единствена грешка, допусната в детството му. За да се покае, Максимус прекарва нощите си сам, а дните си — отдаден на тихия академичен живот. Самоконтролът е всичко за него и той наистина е добър в това… до деня, в който Кара Валари влиза в класната му стая. Кара е всичко, което желае, но не би трябвало. Тя е принцеса от висшето общество и негова студентка. Само едно нейно докосване събужда у него сила, която не може да потуши. Тя е забраненият плод, но и отговорът на всички въпроси

ЮЖНОАМЕРИКАНСКИТЕ ДЖУНГЛИ крият много тайни. В древни катакомби са заложени зловещи капани, в които попадат невнимателните пришълци. Но потресаващи открития и несметни богатства ще бъдат награда за смелите. НЕЩО ДЕБНЕ В студеното и скрито сърце на един изумителен некропол се крие нещо, създадено от човека, но излизащо извън човешкото въображение. Нещо изумително. Нещо ужасяващо! ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ Тези, които са се осмелили да смутят спокойствието на избраните, сега ще трябва да платят… Има чудеса, които е по-добре никога да не пожелаваш!

Робърт Лъдлъм — номер едно в света на трилъра. Авторът, сътворил един свой мир, в който се води безмилостна война между силите на Злото и Хуманността. Писателят, превеждан на почти всички земни езици в тиражи от стотици милиони. Матарезе… Един злокобен призрак от миналото, една могъща терористична организация, която подобно на безмилостен октопод души мира и светлината… Матарезе… Едно видение, един мрачен призрак от миналото, роден сякаш във влудяващ сън, една безмилостна терористична организация, зад която стоят транснационални корпорации и ръководствата на супердържави, води обществото към хаос, за да установи след него своя диктатура. Срещу злокобния октопод, на стража на демокрацията, се възправят двама мъже. Двама измежду най-добрите. Единият — американец, другият руснак. И двамата осъдени на смърт и от своите правителства, и от убийците на Матарезе

С машина на времето петнайсетгодишният Долф бива телепортиран в началото на тринайсети век. Но вместо на рицарски турнир, той попада сред хилядите участници в десетия кръстоносен поход, тръгнали да освободят Обетованата земя от сарацините. Това е и началото на тежки изпитания и спиращи дъха приключения… Един истински шедьовър на литературата за деца, удостоен с Националната награда на Холандия „Златното перо“ и Наградата за най-добър детски роман на Веропа, издаден в почти всички страни на нашия континент

Кога започва и завършва едно историческо събитие? Отминалото време и изтупаният прах от написаното от съвременниците допринасят ли за по-доброто разбиране на случилото се? Въпроси, на които по блестящ начин отговаря Амин Маалуф, представяйки „другата гледна точка“ на едно от най-драматичните исторически събития, преобърнало два континента в продължение на два века. Живо и увлекателно написана, „Кръстоносните походи през погледа на арабите“ се опира на огромен изворов материал — хроники, исторически съчинения, литературни произведения. Необичайният поглед върху сблъсъка между Западна Европа и Близкия Изток хвърля нова светлина и на съвременните междунационални отношения и разделения. Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm

Десетина години след като написва последния том на прочутата си трилогия: „С огън и меч“, „Потоп“ и „Пан Володиовски“, големият полски писател Хенрик Сенкевич (1846–1916 г.) отново се връща към родната история, но вече много по-назад — към отношенията между Полша и агресивния Тевтонски орден в края на XIV и началото на XV век. Тези отношения стават тема на епохалния му роман „Кръстоносци“, излязъл през 1900 г. Централният проблем в него е агресията на немското рицарство, тъй като тя засяга жизнените интереси на цялото полско общество. От защитата на тези интереси до голяма степен зависи бъдещето на нацията. Историческата Грунвалдска битка между Ордена и Полша е не по-малко героична от битките срещу татарите или шведите. Тя не по-малко подхожда за художествено пресъздаване от сраженията и дуелите през XVII век. Тевтонският орден упорито се противопоставя на тенденцията към обединение на полския народ, като раздухва вражда между отделните княжества, за да има поводи за нападения и грабежи. Дългата и упорита борба срещу този орден е научила поляка да вижда в непримиримостта спрямо немската агресия проява на висшите човешки добродетели. Затова Грунвалдската победа през 1410 г. става символ на полското могъщество и укрепва полско-литовския съюз. Винаги когато над Полша надвисва немската опасност, в народната памет възкръсва споменът за тази победа и се появяват нови художествени произведения — резултат на вдъхновение и дълбок патриотизъм. Тази опасност се изостря особено през последните десетилетия на XIX век, когато Бисмарк отпуща огромни суми за денационализирането на полския елемент в завладените от Прусия земи. Но колкото по-нагла става агресията, толкова поведе се засилва, съпротивата на народните маси и на прогресивно настроената интелигенция. И когато в края на XIX в. се смята, че денационализацията на полските земи е приключена, сред народните маси се заражда мощно национално-патриотично движение, което намира отражение както в литературата, така и в изобразителните изкуства: Мария Конопницка („Глупавият Франек“, „Грунвалд“, „Ходиха тук немци“, „Към границата“), Болеслав Прус („Предна стража“), Ян Матейко (монументалната картина „Грунвалдската битка“), Грунвалдския паметник в Краков и др. Не остава чужд на тази линия и Хенрик Сенкевич, който с историческите си романи се стреми да „подкрепи сърцата“, като посочи, че и в най-тежки моменти полякът се е справял с врага. С духа на народния протест срещу немската агресия са пропити произведенията му „Из дневника на познанския учител“ и „Бартек победителят“. От тази атмосфера израства и „Кръстоносци“. „«Кръстоносци» е резултат на националната гордост, противопоставена на днешното робство“ — казва Сенкевич. Изглежда, че идеята за написването на романа се е появила у него около 1890 г., защото от следващата година вече имаме конкретни доказателства, че той събира материал за епохалната си творба. В писмо от 2 октомври 1891 г. до Адам Креховски Х. Сенкевич пише: „За «Кръстоносци» имам цял пакет книги, в които постоянно се задълбочавам…“ В друго негово писмо — от края на февруари 1896 г. до същия Креховски се казва следното: „Миналата година имах страшна невралгия в ръката. Тая година съм по-добре, но когато забравя и вдигна нещо по-тежко, веднага усещам болка — наистина неголяма, но понеже ми предстои да надвия с тая ръка такава сила, каквато е Орденът на кръстоносците, трябва да мисля за нея.“ А около пет месеца по-късно в друго писмо съобщава: „Отново за «Кръстоносци» във Варшава пишат предварително. Вече научавам материалите, но още не съм се заловил да пиша и не ще започна преди късна есен“ (1 юли 1896 г.). Трябва да се отбележи, че творческият процес при Сенкевич е твърде бавен. По принцип той винаги обмисля по-продължително всяка идея и тогава започва да я разработва, но все пак при „Кръстоносци“ има нещо по-особено, което още повече забавя процеса на писането. Отговор на въпроса в какво се състоят тези трудности дава сам авторът: „Като тема на историческо произведение тази във всяко отношение е най-трудната от всички, разработени от мене… Ако описваш времето на Нерон, разполагаш с такъв богат исторически материал, че не знаеш за какво да се заловиш най-напред, макар тази епоха да е отдалечена от нас почти две хилядолетия; а за XV век в нашата страна няма подобни извори. Макар и да е по-близка до нас с петнайсет столетия, ние знаем за нея извънредно малко, така че почти всичко трябва да се отгатва с помощта на интуицията. Как е мислил и чувствувал римлянинът през първия век на нашата ера, знаем отлично; а как е мислил и чувствувал полякът и литовецът от времето на Витолд — за това възникват хиляди съмнения.“ Както се вижда, при написването и на това произведение Сенкевич е останал верен на своя принцип за разработка на историческа тематика — преди всичко по документи подробно да проучи епохата, да използува постиженията на науката, да вникне в същността и в глъбините на времето, да разбере движещите сили на епохата, а не да се плъзга по повърхността, по външните събития. Той държи да разбере духа на времето, за което пише, и толкова пълно да овладее историческия, битовия и топографския материал, че после да си служи свободно с него. И това е принцип, който за Сенкевич е на първо място, когато разработва историческа тематика. На второ място той загатва и за друг важен проблем. — за ролята на интуицията в творческия процес. Тя следва да намери място там, където документите мълчат, където има празнини. А за епохата на тевтоно-полските отношения те се оказват немалко — както сам Сенкевич отбелязва. Въпреки това създадените от него с помощта на интуицията образи и ситуации се възприемат като действителни, реални, в съответствие с логиката на епохата. Сенкевич пише и „Историята възпроизвежда само най-важните събития. Като пресъздава историческите личности, тя отбелязва само най-важните линии от техния живот, между които има празнини. Да се запълнят тези празнини, е задача на фантазията. Тази дейност е равнозначна на логическо отгатване… Тези частни случаи трябва преди всичко да са логически съгласувани с колорита и настроението на съответната епоха; те не бива да противоречат на историческите събития в да оказват преобладаващо влияние, а по-скоро да правят впечатление а отделни реални нишки, от които е изтъкана материята на тогавашния живот.“ Както се вижда, според Сенкевич художественото произведение трябва не да фотографира действителността, а да създава впечатление за „истинност и реалност“. С други думи, той поставя знак на равенство между интуитивната догадка на художника и поетическата измислица. С това си схващане се противопоставя на позитивистите според които художественото произведение е толкова по-сполучливо, колкото е по-близко до фактите, до действителността. И може би най-трудната задача на автора при написването на „Кръстоносци“ е била да възстанови с максимална вероятност именно картината на нравите, на умственото и религиозното равнище на поляка през онази отдалечена епоха. А Сенкевич има ясното съзнание, че все пак за тези догадки и измислици трябва да съществува някаква реалност, защото, за да бъдат правдоподобни и логически верни, те трябва да са в крак с епохата. Затова Сенкевич търси подходящ ареал, който се отличава със своята по-голяма примитивност в начина на живота, на мисленето, на реагирането и т.н. Намира го в северното подножие на Татрите, където наистина животът на планинците се отличава с първичност. Разбира се, тук не става въпрос за копиране на явленията, а за филтриране и подсказване и не може да се каже, че полските планинци са облечени в средновековни рицарски доспехи; в „Кръстоносци“ доспехите се носят от истински рицари на епохата. И в този роман, написан за „подкрепа на сърцата“, се прокарва мисълта, че борбата се води между два свята, които защищават два противоположни принципа — единият — принципа на грабежите и постигането на своите цели „с огън и меч“, а другият — принципа да се брани родината; и тук е прокарана мисълта, че неморалният свят е обречен на гибел, както е в „Quo vadis“ и тук авторът създава образи, които остават в паметта на читателя като типове, при това образите имат не само общочовешки, но и индивидуални черти, а чувството за реалност е много силно; и тук от всяка страница лъха бодрост и вяра в по-добро бъдеще; и тук се дава възможност на поляка да почувствува реална, та сила и величието на своята родина. Идеята за неизбежната гибел на Тевтонския орден Сенкевич прокарва преди всичко чрез образа на великия магистър Конрад, който по природа не е нито хищен, нито безнравствен. Той става обаче такъв под въздействие на средата, в която е попаднал. За него е ясно, че здание, построено върху лъжата и жестокостта, върху грабежа и оскърблението на другите, не може да трае дълго. Такъв е неизбежният ход на историята. И затова, като предусеща близката гибел на Ордена, Конрад се чувствува нещастен, самотен. Върху него тегне трагическата обреченост на тевтонеца. В съдбата му се оглежда съдбата на Тевтонския орден. Историческата обреченост на Ордена прозира и в съдбата на вожда Зигфрид де Льове, който, по думите на автора, продал душата си на дявола. И този кръстоносец, достигнал до психологическо опустошение, понася ударите на трагическата съдба. Гибелта му символизира крушението на нравствените устои на Тевтонския орден. А за Сенкевич моралните норми са важно мерило в историческото развитие. Най-сетне гибелта на Тевтонския орден е подсказана и чрез гигантската битка през 1410 г., където вече се решава съдбата на единия или на другия лагер, Тази епична битка прави извънредно силно впечатление не само със своята мащабност, но и с динамиката си. Тук читателят не само вижда напрежението на физическите СИЛИ, но и чувствува душевната мощ: „Дойде време да се строшат зъбите им и да се отсече десницата им…“, „Ето човекът, който до тази сутрин се мислеше по-силен от всички владетели на света…“. Трупът му лежи пред крал Владислав Ягело. „И не само вероломният Орден на кръстоносците лежеше сега проснат тук, в краката на краля, но

Е номиниран за награда Хюго за най-добър роман през 1961-а

Продължение на „Подборът“ Обществото ги раздели. Дали любовта ще ги събере? Не си отивай кротко в тъмнината! Да пресечеш границата

Един oт знaкoвитe романи нa тypcкaтa мoдepнa клacикa, пocвeтeн нa кoнcoлидиpaнeтo нa влacттa нa Кемал Aтaтюpк пpeз 30-тe гoдини нa минaлия вeк. Действието в „Кръстопът” обхваща малко познат кратък период от историята на Турция по времето на Мустафа Кемал Ататюрк. На фона на току-що въведените основни реформи в турската държава, в крехката все още Република, прозорливият политик инициира създаването на втора „опозиционна” формация – така наречената Свободна партия, като отговор на официалната Републиканска народна партия. Нейната програма, създадена пак под негово ръководство и със съдействието на съратници, които трябва да станат „бивши”, следва да отговори на различните недоволства, да обедини в редиците си хората, които не подкрепят Републиката. Динамиката на събитията обаче принуждава същия създател – генерал Ататюрк, да се откаже от този проект и да закрие партията след по-малко от три месеца. В книгата смело са изложени проблемите на тогавашното – а и сегашното – общество: рушветчийството, търговията с плът, предателствата, нечестните политически игри… Вижте как се полагат основите на модерна Турция, върху които стана възможно мирното съществуване в съюз между ислямската религия и секуларната държава

След публикуването на „Окото на света", КОЛЕЛОТО НА ВРЕМЕТО на Робърт Джордан се превърна в световен бестселър № 1 и в един от най-популярните фантастични епоси на всички времена. Сега КОЛЕЛОТО НА ВРЕМЕТО отново се завърта и забележителното сказание, омагьосало цяло поколение читатели продължава. Бягайки от Ебу Дар с похитената Щерка на Деветте луни, Мат Каутон разбира, че не може нито да я задържи, нито да я остави, че както Сянката, така и цялата мощ на империята Сеанчан са се впуснали в смъртоносна гонитба. Перин Айбара иска да освободи жена си Файле, пленена от Шайдо, но едииствената му надежда може да се окаже съюза с враговете. Може ли да остане верен на своя приятел Ранд и на себе си? Поради любовта си към Файле, Перин е готов да предаде душата си. При Тар Валон Егвийн ал-Вийр младата Амирлин на въстаналите Айез Седай налага обсада на ядрото на силата на Айез Седай, но трябва да спечели бързо и с колкото може по-малко кръвопролитие, защото, ако Айез Седай не се обединят отново, в защита на света срещу Тъмния ще останат само ашаманите. В Андор, Елейн Траканд се бори за Лъвския трон, който е неин по право, но е обкръжена от врагове и Мраколюбци, плетящи заговор за нейното унищожение. Ако се провали, Аидор ще падне под властта иа Сянката, а с него - и Преродения дракон... КРЪСТОПЪТИЩА П0 ЗДРАЧ е триумф на епическото сказание и великолепно продължение на една епохална поредица в жанра фентъзи

Вашингтон е разтърсен от новината за особено дръзки престъпления. Неизвестен стрелец извършва две перфектно планирани публични убийства на корумпиран член на Конгреса и подкупен лобист. Медиите следят случая с огромен интерес, а общественото мнение се разделя на две: дали убиецът е злодей, или е герой. Полицията трябва да предотврати евентуални следващи покушения и към разследването е привлечен детектив Крос. Скоро към екипа се присъединява и Макс Сийгъл, специален агент от ФБР. Алекс дори не подозира, че работи рамо до рамо с най-големия си враг — Кайл Крейг. Претърпял редица пластични операции, Крейг използва самоличността на специален агент Сийгъл, за да се добере до детектива. Последвалите събития ще изложат Алекс Крос на кръстосан огън: той ще трябва не само да залови стрелеца, но и да спаси собствения си живот

Кристин се е разделила с младежките илюзии и бурните чувства, но неразрешените конфликти в семейството й не спират да я терзаят. Лекомислена постъпка на съпруга й е станала причина да загубят имението „Хюсабю“ и стопанката е принудена да поеме отговорността за многолюдното семейство. Връщайки се в бащиния дом, Кристин се връща неминуемо и към сладките спомени за безгрижното детство. Но завръщането й носи и още по-силни угризения, задето е оскърбила и унижила баща си, незачитайки дълга към рода. Затаеното дълбоко разочарование от безотговорността на съпруга й продължава да трови съвместния им живот и я изправя пред труден избор: да преклони глава пред избраника си или да живее без него… Тази книга е издадена с финансовата помощ на НОРЛА