Даже Ад не может сравниться с одержимой женщиной. После того как красавец детектив Кравец застрелил серийного убийцу у нее на глазах, медиум-консультант полиции Эдем Райли понимает, что она больше не одинока. Голос в ее голове представляется как Дэррак. Он демон. Но не в плохом смысле слова. Триста лет назад его прокляли, и теперь он хочет любым путем получить свободу. Экстрасенсорные способности Эдем позволяют Дэрраку днем обретать физическую форму, и теперь – нравится ей это или нет — придется ей научиться жить в компании одного сексуального демона. 

Колдун вызвал демона из 12-й преисподней. Согласно договору, демон должен целый год служить своему хозяину (или тому, кому передадут его контракт). Но демонический слуга слишком точно выполняет приказы, и ему целый год придется странствовать по Новарии от одного хозяина к другому…

Приключения демона из Двенадцатой Реальности в мире Новарии

Изключително приятно и интересно фентъзи! От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности… Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора. Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се. Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ