Излязох и тръгнах решително през мъглата. Очите ми бяха сини, обувките стари и никой не ме обичаше. Но ми предстоеше работа. Аз бях частният детектив Ники Билейн. За нещастие, този следобед завърших на хиподрума, а вечерта се напих. Но времето не беше пропиляно, аз размишлявах и отсявах фактите. Държах положението здраво в ръцете си. Всеки момент нещата щяха да ми се прояснят. Сигурно